„КЪСЕН ИЗГРЕВ” („ПОЗДНИЙ ВОСХОД СОЛНЦА”)
Божана Георгиева Апостолова (р. 1945 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Инна Лиснянская
Божана Апостолова
КЪСЕН ИЗГРЕВ
На Лиляна Боане
И ето ме като самата вечност –
изпълнена от край до край с живот.
Алцхаймер ли е стигнал Господ вече –
забрави, че съм стара за любов.
И ме вкопа в самоубийствен трясък
във тялото на мъж. Какъв разкош –
по-жива от водата да съм сякаш,
по-влюбена от теб – в онази нощ.
А тъкмо бях пренаредила с мисъл
нещата си в безкръвния им кръг.
Опушена от времето – въздишах
като прекършен, обезсмислен стрък.
Но… С’est la vie… Без маска и без грим
животът срича дивия си писък.
И няма от какво да се боим,
щом съмне в нас и светлината плисне.
Божана Апостолова
ПОЗДНИЙ ВОСХОД СОЛНЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Инна Лиснянская)
Лиляне Боане
Как вечность, я не подвожу итога,
Хотя закатный час уже в моей крови.
Ужель альцгеймер настигает Бога –
Забыл он, что стара я для любви,
И бросил плоть в трескучие объятья
Мужчины. Страсть – самоубийства дочь, –
Но я живей волны. Какое счастье! –
Влюблённее, чем ты, в ту памятную ночь.
Я навела – не много и не мало –
Порядок всех вещей в бескровном их миру.
Задымленная временем, вздыхала
И гнулась я, как стебель на ветру.
Вновь жизнь без маски и без макияжа
Свой длинный вопль читает по складам.
Нам опасаться нечего, и даже
Взойдёт заря и свет добавит нам.